1:07:03
Г-н Антъни.
1:07:05
Г-н Антъни.
1:07:07
Не се притеснявайте. Трябва
да поговорим за сина ви Бруно.
1:07:14
Да, г-н Хейнс?
1:07:22
Баща ми не е вкъщи,
г-н Хейнс.
1:07:25
Щях да ти го кажа по телефона.
1:07:28
Но ти реши така внезапно.
1:07:30
Почудих се защо.
1:07:32
Ти ми изпрати ключа за у вас.
Реших да го използвам,
1:07:36
за да поговоря с баща ти.
1:07:38
Щеше да му е интересно
да разбере, че синът му е луд.
1:07:45
Значи няма да изпълниш
твоята част от сделката?
1:07:50
Никога не съм мислил.
1:07:53
Разбирам.
1:07:55
Тогава ключът ми
няма да ти трябва повече.
1:08:02
Нито пък това.
1:08:06
Виж, Бруно.
1:08:07
Ти си болен.
1:08:09
Не разбирам много от тези неща,
но защо не се лекуваш?
1:08:14
Ще е добре за теб
1:08:15
и няма да причиняваш
зло на всички, които срещнеш.
1:08:23
Не обичам да ме мамят.
1:08:27
На съзнанието ми тежи убийство,
но то не е мое.
1:08:31
Твое е.
1:08:33
Ти си облагодетелстван от него
и трябва да си платиш за това.
1:08:38
Няма смисъл, Бруно.
1:08:40
Няма какво повече
да обсъждаме.