Sommaren med Monika
Преглед.
за.
за.
следващата.

:45:37
Разбираш ли, сякаш винаги
съм се смятал за самотник.

:45:43
Майка ми се разболя когато бях на 5.
И бях на 8 години когато почина.

:45:51
Смъртта й се отрази зле на баща ми,
той стана изключително мълчалив.

:45:57
Всяка вечер докато се хранехме
двамата, не обелваше и думичка.

:46:02
Просто си стояхме и мълчахме.
:46:05
Никога не съм се чувствала сама вкъщи.
Хлапетата са шумни, непрекъснато чупят нещо.

:46:11
Баща ми често се прибираше пиян,
крещеше ни, а майка ми ни биеше понякога.

:46:16
Мислеше си,
е така е по-забавно.

:46:19
Ти не си имала по-прекрасни
моменти в живота си от мен.

:46:22
Моника, мислех си да останем
и да учим вкъщи.

:46:27
Ако успея да завърша учението си, ще стана
инженер; винаги съм обичал моторите и машините.

:46:33
Миналата година поправих мотора на
лодката на баща ми, той сам не можеше.

:46:36
Когато станеш инженер може да се
оженим, не мислиш ли, че ще е забавно?

:46:45
Мисля си, че точно това очаквам.
:46:50
Тогава да се прибираме вкъщи,
ще ти направя нещо за ядене.

:46:56
Не, аз няма да се прибирам вкъщи; искам това
лято да си остане такова, каквото си е в момента.


Преглед.
следващата.