:19:00
Моето безразличие към хората
ме отчужди от техните среди.
:19:07
Живея в свят на призраци.
:19:10
В плен на своите
фантазии и сънища.
:19:13
- Но не искаш да умираш, нали?
- Не, искам.
:19:17
Какво чакаш тогава?
:19:19
Искам още знания.
:19:22
Искаш гаранция?
:19:24
Наричай го както искаш.
:19:31
Защо Бог е толкова трудно
разбираем за човешкия разум?
:19:36
Защо му трябва да се крие
зад неясни обещания...
:19:39
неизпълними постулати
и невидими чудеса?
:19:42
Как да ти повярват вярващите,
когато и сам в себе си не вярваш?
:19:46
Какво ще стане с нас? С тези,
които искат да вярват, но не могат.
:19:50
И какво ще стане с онези,
които нито искат, нито могат да вярват.
:19:54
Защо не съм в състояние
да убия бога в себе си?
:19:56
Защо той продължава болезнено
и унизително да живее в мен?
:20:00
Когато го проклинам и
изтръгвам от сърцето си,
:20:04
той продължава да съществува,
надсмивайки ми се.
:20:07
Защо не мога
да го откъсна от себе си?
:20:10
- Чуваш ли ме?
- Да, чувам те.
:20:14
Искам знания. Не вяра.
Не предположения. А знания.
:20:20
Искам бог да ми
протегне ръката си,
:20:23
да ми открие лицето си,
да заговори с мен.
:20:26
Но той мълчи.
:20:28
Аз го викам в Мрака, но често
ми се струва, че там няма никой.
:20:34
Възможно е и
никого да няма там.
:20:36
Но тогава целият ни живот -
е един безсмислен ужас.
:20:39
Не можеш да живееш пред
лицето на смъртта, осъзнавайки,
че всичко в този свят - е нищо.
:20:44
Повечето хора живеят, без
да се замислят за смъртта,
:20:46
или за преходността на битието.
:20:47
Но един прекрасен ден те ще
достигнат до края и ще трябва
да погледнат в Мрака.
:20:50
Да, и в този ден...
:20:54
Разбирам какво имаш предвид.
:20:57
Ние създаваме образ
на собствения си страх,