:27:01
Кога мога да дойда
да видя семейството ти?
:27:05
-Надявахме се за утре.
-Добре.
:27:10
А сега да вдигнем тост.
:27:15
Виното е ужасно, между другото.
:27:18
Специално ферментирало
за римската армия.
:27:21
Много сте жестоки
към завоевателите.
:27:28
Светът се е побъркал.
:27:31
Но в него има едно нормално нещо:
:27:35
Лоялността на старите приятели.
:27:39
Трябва да вярваме един на друг.
:27:42
Ще пиеш ли за това?
:27:48
С цялото си сърце.
:28:08
Ето го, така го помня.
:28:12
Дворът, в който играехме
на смяна на караула.
:28:14
Покривът, от който хвърляхме
камъчета и после се Криехме.
:28:18
-Бяхме разбойници, нали?
-Не, бяхте добри момчета.
:28:22
Искам това време да се върне.
:28:24
Ето го. Нищо не се е променило.
:28:27
Освен фонтана.
:28:28
-Старият кладенец пресъхваше.
-Всяко лято.
:28:33
Нов фонтан и нова Тирза.
Пораснала си.
:28:38
-Не е променен, нали, майко?
-Не?
:28:41
Разбира се, че е. Беше момче, когато
ни напусна, сега е мъж.
:28:45
С големи отговорности.
:28:49
Ела.
:28:51
Императорът строи ли, строи,
камъкът в мрамор превръща.
:28:54
О, почти забравих.
Донесох ти това.