:51:00
Върви да спиш!
-Защо ме удряш така!И то пред толкова хора!
:51:05
Върви си в леглото!
-Чух те, Робърт!
:51:08
Последвайте я, г-н Робърт!
:51:08
Яйца за 45 лири? Забрави!
По-добре да ги купим от Капраника!
:51:11
Още не е свършило.
:51:17
Добър ден, г-жо!
Пак ли сте тук?
:51:20
Добро утро.
- Добро утро.
:51:23
Не мога да ви разбера, но...
:51:26
Добре ли спа, мамо?
- Не се дръж като дете, какво ти става?
:51:30
Посетихме старата вила.
:51:30
Марчело, удари го и ти?
:51:33
Марчело, главата ли си удари!
:51:33
И лудата Франческа ли беше там?
:51:36
Коя е тя?
- Принцесата-майка!
:51:37
Г-н Робърт, къде отивате?
Марчело, какво се случи?
:51:45
Марчело!
Готово съм. Сега какво да правя?
:51:50
Сложи коня на масата,
а нея на земята.
:51:51
Защо се държиш така с мен?
:51:55
Дори с кучетата не се държат така!
:51:59
Сега идвам.
-Ще излезеш ли с мен довечера?
:52:02
Ако ме обичаше поне малко...
би разбрал, че те обичам. - Сигурно.
:52:08
Ти не искаш да разбереш.
Защото не обичаш никого!
- Недей да крещиш!
:52:11
Не разбираш какво значи да обичаш!
- Но ти знаеш, нали?
:52:15
Защото сърцето ти е празно!
:52:20
Интересуват те само жените,
не и любовта.
:52:23
Видях, че влизаш.
Как си? Какво правиш тук?
:52:24
Да, от четири часа го повтаряме.
Не мога повече!Стига!
:52:28
А, ти?
Радвам се да те видя отново.
:52:28
Искам да си вървя у дома!
:52:30
Някои мъже са щастливи да обичат
и не търсят други жени!
:52:33
Тук съм си у дома.
:52:36
Отец Франц, най-накрая
ми намери тази книга.
:52:36
Само ти, ти единствен си такъв!
Какво нещастие!
:52:41
Това е древен санскритски
учебник по граматика.
:52:42
Аз съм нещастен!
Моето нещастие е, че те срещнах!
Разбра ли?
:52:45
От колко време, не сме се виждали!
Как върви твоята книга?
:52:48
Не издържам повече!
:52:50
Върви.
Приключих със събиране на материалите.
:52:50
Махни се! Завинаги!
:52:53
Мислех да ти я дам да я прочетеш.
А, ти?
:52:57
Много ми хареса рецензията ти.