:55:18
-Момчетата ми се предават.
-Свърши се.
:55:22
Имаме още време, нека върнем
самолетите обратно.
:55:29
Те ми бяха като деца.
Сега ме предадоха.
:55:35
Не, Джак, не е така.
Дадоха всичко от себе си.
:55:40
Сигурен съм, че са загинали,
мислейки за теб, Джак.
:55:45
Предполагам, че е изтекла малко
вода. Човек не може да е сигурен.
:55:49
Погледни ме. Приличам ли ти
на гранясал и съсухрен?
:55:55
Аз пия много вода. Можеш
да ме наречеш "воден" човек.
:55:59
Заклевам се, че на моите
секреЦии им няма нищо.
:56:05
-Абсолютно нищо.
-Бил ли си военнопленник?
:56:10
Времето тече много... Какво?
:56:14
-Бил ли си военнопленник?
-Да.
:56:18
-Измъчваха ли те?
-Да.
:56:22
Измъчваха ме японците.
Историяте не е много весела.
:56:26
-Какво стана?
-Сега ми е трудно да мисля.
:56:32
Накараха ме да работя
на железопътната линия "Рангун".
:56:37
Нареждах траверси
за японските влакове.
:56:41
Когато те измъчваха,
ти проговори ли?
:56:46
Не.
:56:49
Не мисля, че те искаха да говоря.
:56:53
Само се забавляваха.
:56:55
Странно е, че правят такива
хубави фотоапарати.