:49:00
Но всяка вечер, когато се
качвал по хълма,
:49:03
той я виждал да седи на
прозореца и да говори.
:49:06
Но веднага, щом ключът се превъртал
в ключалката, тя спирала.
:49:11
И когато той е вътре,
тя не изричала нито дума.
:49:15
Една вечер синът си наумил
да чуе какво говори.
:49:18
Взел една стълба...
- Не, заобиколил отзад.
:49:22
О, да, заобиколил отзад и
взел стълбата.
:49:25
И я поставил...
- И я пренесъл.
:49:27
Да, пренесъл я пред къщата...
:49:30
и я поставил срещу прозореца.
:49:32
Не обясни, че е била
на горния етаж.
:49:34
Обясних.
- Не си. Това го пропусна.
:49:37
Както и да е...
- Чудя се защо му разказваш това.
:49:40
Той не го разбира.
Дори не знае какво е стълба.
:49:44
Мисля, че сме първите бели,
които вижда.
:49:47
Тя била много дълга и тежка...
:49:49
и едва успял да я постави
пред къщата.
:49:53
После се покатерил по стълбата
и достигнал до перваза.
:49:57
Обаче не чул нито дума.
:49:59
Тя била само на метър, два
от прозореца.
:50:01
И слепите й очи гледали
право в него,
:50:04
а устата й се отваряла
и затваряла,
:50:09
но той не чувал, защото тя
говорела безмълвно на себе си.
:50:13
Поставил ухото си на стъклото,
но пак не могъл да чуе.
:50:17
Решил да слезе,
но первазът бил много тесен.
:50:21
Когато се обърнал, съборил стълбата.
:50:28
Така се оказал в безизходица.
:50:30
Не можел да скочи, защото
било твърде високо,
:50:33
нито можел да каже на майка си,
:50:35
защото тогава щяла да разбере,
че я шпионира.
:50:37
Така си останал там.
:50:40
Започнало да се стъмва.
:50:42
И понеже нямало много
място на перваза,
:50:44
краката му се схванали.
:50:47
Понякога минавали хора,
:50:49
но той не могъл да им извика,
защото щяла да чуе майка му.
:50:52
На стената имало водосточна тръба.
:50:55
Момчето си мислело:
"Ако можех да я достигна,
:50:58
ще мога и да се спусна по нея."