:10:01
Купих си бас китара и започнахме
да свирим заедно.
:10:05
Като саксофонист
сформирах една малка група.
:10:08
Двама от музикантите в нея бяха
Джими Хендрикс и Бил Кокс.
:10:14
Свирехме по различни
военни клубове в базата.
:10:19
Но повечето пъти
бивахме изгонвани,
:10:23
защото свирехме доста силно.
:10:25
Знаете, че Джими бе левичар.
:10:28
Трябваше да поставя струните
в обратен ред,
:10:33
по-дебелите отиваха
на местата на по-тънките.
:10:37
Това не беше проблем,
с едно изключение:
:10:43
Джими винаги успяваше...
:10:45
да проиграе китарата си
преди концерт или...
:10:49
забава, и естествено групата
трябваше да даде пари,
:10:53
за да я откупи и да му я върне.
:10:56
Защото той можеше
да свири само на тази китара.
:10:59
Така той правеше
номера на групата.
:11:03
Оказа се, че в много случаи
Джими бе само тялом с нас.
:11:09
Концентрираше се
върху своята музика.
:11:12
В много от разговорите
помежду ни...
:11:15
той въобще не участваше.
:11:20
Когато се обръщахме към него,
той обикновено се рееше някъде.
:11:25
Не го питахме за какво мисли,
но това беше представата ми за...
:11:30
човек на седмото небе.
:11:31
Не бе необходимо...
:11:35
да го познаваш отблизо,
за да прочетеш мислите му.
:11:38
Срещате ли някои момчета от
101-ва авиодивизия?
:11:41
Виждам се с някои прия тели.
:11:43
Мисля т ли те, че животът ви
е по-странен от техния?
:11:47
Това не е от значение,
:11:49
защото всеки от тях
има свой живот.
:11:52
Не може да губиш време, чудейки
се какво е чуждото мнение.
:11:56
Не се сравнявам с другите и не ме
интересува какво мисля т за мен.
:11:59
Спомням си,
когато получи първата си китара.