:37:06
Седнете, г-н Боксли.
:37:11
Не мога да продължавам така.
Само си губя времето.
:37:12
Не мога да продължавам така.
Само си губя времето.
:37:14
Защо?
:37:15
Ти ми натресе
две абсолютни цепеници.
:37:20
Те не могат да пишат.
:37:21
И... развалят
:37:22
всичко, което пиша.
:37:24
Добре, но защо не пишеш сам?
:37:26
Пиша.
Пратих ги някои неща.
:37:27
Това бяха дрънканици.
Ще загубим зрителите.
:37:29
Дрънканици?
:37:31
Аха.
:37:32
Не мисля, че вие четете
тези неща.
:37:35
Хората...
:37:36
Хората се дуелират...
:37:39
и водят този разговор.
:37:41
Накрая, един от тях пада в кладенец
:37:43
и трябва да го изтеглят...
:37:45
с една кофа.
:37:49
Би ли написал това
в своя книга?
:37:51
Разбира се, не.
:37:54
Наследих тази абсурдна ситуация.
:37:58
Да те попитам,
:38:00
ходиш ли на кино?
:38:02
Много рядко.
:38:04
Защото хората винаги се дуелират
:38:05
и пада в кладенци?
:38:07
И говорят планини от глупости!
:38:08
Виж...
:38:10
имаш ли в офиса си печка,
:38:11
която се пали с кибрит?
:38:12
Да.
:38:14
Да предположим, че си в офиса.
:38:16
Дуелирал си се цял ден.
:38:18
Уморен си много.
:38:21
Това си ти.
:38:26
Влиза някакво момиче.
:38:45
Тя не те вижда.
:38:49
Сваля ръкавиците си.
:38:54
Отваря чантичката.
:38:55
Изсипва съдържанието върху масата.
:38:57
Ти я наблюдаваш.