:45:01
Антоний и Клеопатра..
:45:02
не го ли познахте?
:45:03
Шекспир?
:45:05
Не съм учил Шекспир в училище.
:45:06
А Вие, г-н Бример?
:45:10
О, мъничко.
:45:23
Откъде сте?
:45:26
Тенеси.
:45:28
Баптист.
:45:29
Аз съм от Ню Йорк. Евреин.
:45:32
Знам.
:45:34
Е, и двамата сме
американци, нали?
:45:36
Така е, г-н Стар.
:45:55
Така...
:45:57
Радвам се, че сте тук.
:45:58
Исках да си поговорим.
:45:59
Разтревожихте сценаристите ми.
:46:01
Не могат да заспят,
:46:03
така ли?
:46:05
Искам да са будни,
но не и разстроени.
:46:06
Добре...
:46:09
...ние сме загрижени
:46:10
за тяхната защита.
:46:11
Това е.
:46:13
Защита от кого
от мен?
:46:16
Вие сте добър работодател,
г-н Стар, но,...
:46:21
смятаме, че
нещата могат да се...
:46:24
рационализират.
:46:25
Ще Ви кажа три неща:
:46:28
всички сценаристи са деца;
:46:30
50% са пияници;
и съвсем доскоро
:46:32
писателите в Холивуд
бяха драскачи на сценки.
:46:34
Повечето още са такива,
:46:36
но ги величаем като сценаристи.
:46:38
:46:41
Но.... те все пак
са фермерите в бизнеса.
:46:45
Отглеждат житото,
но нямат дял в резултата.
:46:48
Вие говорите за
власт, г-н Бример,
:46:50
но аз няма да им я дам.
:46:51
Аз ще им давам пари,
:46:52
но не и власт.
:46:54
Те нямат дадености за това.