1:16:01
Вече не правят така...
или така...
1:16:04
Правят го много учтиво,
с усмивка. Много по-лошо е.
1:16:09
Можеш да усетиш аромата му
във въздуха, можеш и да го видиш...
1:16:15
Кой знае какво ще поднесе съдбата?
1:16:21
Не мога да те разбера.
1:16:26
Кой знае какво ще ни поднесе
съдбата? Никога не знаеш.
1:16:32
Вратите на затвора се отвориха и
вече не сме в Германия.
1:16:35
Тук трябва да си по-внимателна.
1:16:41
Не бъди кисел, Бруно.
- Кисел?
1:16:46
Не искаш да бъда кисел?
1:16:49
Когато човек е презиран?
Когато е достатъчно голям...
1:16:55
...за да има нужда да бъде обичан?
1:16:57
Когато ме изхвърлят от спалнята
и не мога вече да спя с теб...
1:17:06
...и трябва да спя сам
в друга стая, като в кафеза.
1:17:12
Бруно, чуй ме.
1:17:14
Имам нужда да бъда сама понякога.
- Така ли?
1:17:19
Да, когато човек се гърчи
от болка и му е толкова зле.
1:17:27
А това е духовна болка,
много дълбока.
1:17:32
Щом смяташ, че можеш да се
оправяш сама в Америка, моля.
1:17:41
Чуй ме, опитай се да ме разбереш.
1:17:44
Понякога просто трябва да съм сама.
Никога не съм имала своя стая.
1:17:51
Просто ми е необходимо.
1:17:54
Дори и да спиш в друга стая,
ние пак живеем в една къща.