:39:05
Не се безпокой, няма да гледам.
:39:10
Много те харесвам.
:39:18
Къде ме водиш?
-На Луната Арбория.
:39:22
Не искам да ходя на някаква Луна.
Трябва да спася приятелите си,
и Замята.
:39:26
Доста е рисковано да казваш
това на императорската дъщеря.
:39:33
Какво има на Арбория?
-Хора, които ще ти помогнат.
:39:38
Защо?
-Принц Барин, ще направи каквото го помоля.
-Това е Зарков!
:39:45
Просто го пригодяват към нашия
климат. Мръдни се.
:39:54
На всеки хиляда години, аз изпитвам
всяка жива форма във вселената.
:40:00
Спохождам я чрез земетресения,
затъмнения, мистерии.
:40:07
Странни кратери сред пустоща.
:40:11
Ако се приемат за природни явления,
отсъждам, че системата е невежа
и безобидна.
:40:16
Пощадявам я. Но, ако ръката на Минг,
е разпозната, тогава...
:40:23
отсъждам, че системата е опасна.
Стоварвам върху тях силата на
великия бог Дизан.
:40:30
И за негова прослава и мое
удоволствие...
:40:39
я унижтожавам напълно.
:40:43
Значи е моя вината, че
земята ще бъде унижтожена?
:40:48
Точно така, докторе.
:40:53
Помислих си, че може да се зарадваш
на това, преди да унижтожим ума ти.