:47:00
Заедно се учехме да оцеляваме.
:47:05
За щастие,
океанът ни осигуряваше храна,
:47:08
която Найджъл ловеше всеки ден.
:47:11
По-късно аз събирах
многобройни плодове.
:47:18
После си построихме разни неща
от бамбук и листа.
:47:24
Това ни осигури
не само подслон от дъжда,
:47:28
но и убежище от силните ветрове.
:47:33
С годините започнахме да
откриваме странни нови чувства.
:47:40
Нямаше кой да ни ги обясни
и трябваше да се учим сами.
:48:14
Един ден той отиде за риба.
Тогава го видях за последно.
:48:20
Прекарах месеци сама там
и накрая минаващ кораб ме спаси.
:48:26
Няма да забравя
:48:28
какво облекчение почувствах.
:48:30
Не можеш да си представиш
:48:32
какво е да си отделен
:48:34
от семейството си на тази възраст.
:48:36
Мисля, че мога.
:48:41
Когато бях на 6 години,
мама ме заведе в града.
:48:45
Влязохме в един супермаркет
и аз се загубих.
:48:50
Опитах се да я намеря
:48:52
по мобилния телефон на един чичко,
:48:54
но там нямаше покритие.
:48:57
Никога вече не видях майка си.