:51:00
Който ден си изберете.
:51:02
Ориан, ти си позор.
:51:04
Сложила си черни обувки
с червената рокля.
:51:07
Изтичай бързо горе
и сложи червени обувки.
:51:09
- Мислех, че закъсняваме.
- Изобщо не.
:51:12
Не се безпокой. Ще почакат.
:51:14
Не можеш
да носиш черни обувки.
:51:16
Кажи на прислугата
да донесе червените ти.
:51:22
Какво ще правят
жените без съпруг?
:51:25
Спасих я от черните обувки.
:51:27
Но не мисля,
че изглеждаха зле.
:51:30
Може и да сте прав.
:51:32
Но щом стигнем там,
тя сама ще забележи
:51:35
и ще ме отпрати обратно
да й донеса обувките.
:51:36
Слушайте, отстъпете, иначе тя
пак ще ви заговори.
:51:41
Трябва да ви призная,
умирам от глад.
:51:43
Имах скапан обяд, освен
прекрасния сос беарнез
:51:46
и не издържам
да седна да вечерям.
:52:00
Татко, няма ли да ме представиш
на приятелите си?
:52:03
Не е сега времето.
:52:05
Не обръщай внимание
на тези проклети доктори.
:52:09
В отлично здраве си.
Всички ни ще погребеш.
:52:13
Толкова съм тъжна,
че Шарл е болен.
:52:17
Но дори и така, това не значи, че ще трябва
да забавлявам съпругата и децата му.
:52:21
И после кочияшът ми ще каже:
:52:23
"Дъщеря ми е болна.
Заведете ме да видя принца на Парма."
:52:59
Да вървим.