:11:02
От клуба ми дадоха ключ,
който отваряше всички шкафчета.
:11:05
Членовете дори не знаят,
че съм го правил.
:11:07
Виждал съм всичките им неща.
Презервативи, всичко.
:11:10
-Тогава го видях.
-Ножа?
:11:13
-Да, ножа.
-Кога го видяхте?
:11:15
Кога ли? Миналата година,
точно след Нова година.
:11:18
В началото на всяка година
трябва да чистя шкафчетата.
:11:21
За да почнат годината
с чисти задници.
:11:24
Извинявайте.
:11:25
Даваха ви да чистите
личните шкафчета?
:11:27
Те ми вярват. Работя
при тях от 20 години.
:11:31
Какъв вид нож видяхте?
:11:33
Ловджийски нож, дълъг
около 15 см, назъбен в края.
:11:37
Откъде знаехте,
че шкафчето е на Форестър?
:11:39
Защото беше номер 122,
това е неговият номер.
:11:42
Пък и след като го видях,
си помислих:
:11:45
''Не знаех,
че г-н Форестър е ловец.''
:11:48
Стана ми някак хубаво,
:11:50
като видях, че е ловец,
нали разбирате?
:11:54
Да. Разбирам.
:11:58
-Губя търпение, Андрю.
-Признайте, тя ви е притежавала.
:12:01
-Започва да ми писва.
-На всички започва да ни писва.
:12:04
Това продължава твърде много.
:12:08
Нямам проблеми с финансовата
структура на компанията.
:12:20
Ходите ли на лов, г-н Форестър?
:12:23
Какво?
:12:25
Ходили ли сте на лов някога?
:12:28
Не.
:12:29
-Имате ли ловджийски нож?
-Не.
:12:31
Какво става, по дяволите?
:12:33
Притежавали ли сте някога
ловджийски нож?
:12:37
Не.
:12:40
Давам ви възможност
да сключите сделка.
:12:47
Мислите, че съм убил жена си?
Докажете го.
:12:52
Арестувам ви за убийствата на
жена ви и Консуела Мартинес.
:12:57
Франк, прочети му правата.