:18:05
Може ли да ви поканя на разходка?
:18:08
Не, не можете.
:18:10
- Защо?
- Не мога да плувам.
:18:12
Нито пък аз.
:18:13
Не. Съпругът ми няма да ми
прости, ако се удавя.
:18:17
- Къде е съпругът ви, госпожо?
- В Руан.
:18:20
- В Руан ли живеете?
- Не, в Париж.
:18:23
Съпругът ми е съдия
и има важно дело в Руан.
:18:27
Обичате ли съпруга си, госпожо?
:18:29
Да, много го обичам.
:18:32
- Тогава защо не сте с него?
- Защото съм на гости на леля ви.
:18:36
Пък и съпругът ми предпочита
да е сам, когато има важни дела.
:18:40
- Често ли има важни дела?
- Да, доста често.
:18:46
- В такъв случай вие сте изключителна жена.
- Не, просто...
:18:50
- Защо да съм изключителна?
- Да обичате отсъстващ съпруг.
:18:55
- Женен ли сте, господин дьо Валмон?
- Не.
:19:00
Влюбен съм.
:19:01
- Вие сте влюбен?
- Да.
:19:04
- Тогава защо не сте с нея?
- С нея съм.
:19:08
В момента разговарям с нея.
:19:15
- Не трябваше да казвате това.
- Защо? Нима любовта е грях?
:19:18
Не, доколкото чувствата са
споделени и легитимни.
:19:22
Това означава ли, че не ме обичате?
:19:26
Разбира се, че не ви обичам.
:19:39
Не правете това!
:19:42
Господин дьо Валмон!
:19:53
Господин дьо Валмон, моля ви!