:32:02
с две малки дечица, и мъжът
носеше едното детенце на раменете си.
:32:06
И тогава тя каза:"Виждам семейство."
:32:11
И аз започнах да плача.
Просто започнах да плача.
:32:16
Прибрах се и казах:
"Истината, Джо,
:32:19
е че никога не ни щукна
да литнем до Рим."
:32:23
А пода на кухнята....?
:32:25
Нито веднъж. Той е много студен,
и твърд - мексиканска керамика.
:32:32
Както и да е,
:32:34
говорихме за това дълго. Казах
"Ето това искам", а той: "Аз не го искам."
:32:39
Тогава казах:"Е, предполагам, че това е краят."
И той си тръгна.
:32:45
И истината е, че...се почувствах наистина добре.
:32:50
Преодолях го.
Наистина го преодолях.
:32:53
Толкоз. Това беше всичко,
което можех да дам.
:32:56
И колкото повече мисля за това,
толкова повече се убеждавам, че постъпих правилно.
:33:01
Ти звучиш наистина добре.
:33:04
Да.
:33:06
- Поне взех апартамента.
- И на мен всички това ми казват.
:33:09
Но като помислиш, кое му е трудното да намериш апартамент? Трябва просто да прочетеш некролозите.
:33:14
Разбираш кой е умрял, отиваш в сградата и говориш с портиера.
:33:18
Щеше да е по-лесно ако комбинираха
некролозите с обявите за недвижима собственост.
:33:22
Щеше да изглежда така: "Почина г-н Клайн, оставяйки неутешима жена, две деца
:33:26
и просторен апартамент с три спални и камина.
:33:33
Първия път когато се срещнахме, не те харесах много.
:33:36
- Че и аз не те харесах.
- Ами, хареса ме.
:33:38
Беше толкова надута тогава.
Сега си много по-мила.
:33:42
Знаеш ли, мразя тези забележки.
Звучат като комплимент, но всъщност са си обида.
:33:46
Добре, още си костелив орех.
:33:48
Не исках да спя с теб и ти прие това като мой недостатък,
:33:52
вместо да помислиш върху възможността причината да е в теб.
:33:57
Какъв е крайният срок, в който се приемат извинения?