:54:01
Щом търсенето е спряно сме сами,
трябва да се спасяваме и да ядем.
:54:05
Да ядем какво?
:54:23
Мъртвите?
- Не.
:54:28
Иска да каже, че трябва да ядем умрелите.
:54:34
Точно така.
:54:36
Трябва да ядем мъртвите.
Трябва да се изправим срещу това.
:54:47
Нандо е прав.
- Не мога да повярвам!
:54:51
Ти също ли, Роберто?
Говориш да станем канибали!
:54:55
Казвам да ядем месо, за да не умрем.
:54:59
Не мога да го направя.
- Отвратително.
:55:03
Така е, и какво?
:55:06
Ако раните ми се нуждаят от промивка
ти го правиш, макар че е отвратително.
:55:11
Да, правя го, но няма да те изям.
:55:13
Млъквай!
- Съжалявам.
:55:15
Вярваш ли, че имаме души,
които напускат телата ни?
:55:18
Не знам. Не съм свещеник!
- Добре.
:55:22
Не искам да говоря за това.
- Трябва. Гладуваме и сме в капан.
:55:26
Ако душата отлита,
тялото е само обвивка.
:55:31
Това е началото на края.
:55:33
Това навън в снега е само
месо, Антонио. Храна.
:55:39
Няма да го направя. По-добре да умра.
Страхувам се от Божия гняв, ако го направя.
:55:44
Той ни захвърли тук.
:55:46
Може и да е така, като тест,
за да види какво ще направим,
дали ще останем цивилизовани.
:55:52
Не мисля, че му пука.
- Откъде по дяволите знаеш?
:55:56
Нека Тинтин каже нещо.
- Той никога не говори.
:55:59
Винаги съм смятал, че Бог вижда
смисъла у нас, в борбата за живот също.