:09:04
Ето го. Не бих го дал на
Историческото Общество.
:09:10
- О, Мамо...
- Знам, че тези неща са старомодни.
:09:15
Бабината рокля.
:09:19
- Той е прекрасен човек, Ани.
- Нали?
:09:26
И е чудесен атлет. Ще се срещнем с
неговите родители.
:09:32
- Как се случи?
- Тъпо е, наистина.
:09:37
Видях го в офисът.
Той е сътрудник в издателство.
:09:42
И двамата си поръчахме сандвичи.
:09:46
- и той взе моя сандвич с домат,
към който е алергичен, -
:09:50
- а аз взех неговия.
Удивително, нали?
:09:55
Вземаш милиони решения и един сандвич
променя живота ти.
:10:00
Съдбата ти подава ръка.
:10:03
Ние изобретихме съдбата, защото не
искаме нещата да ни изненадват.
:10:09
Тогава защо поръча същият сандвич,
освен заради хлябът?
:10:14
Колко хора обичат само домат без
нещо друго, например риба тон?
:10:21
Не беше знак, а съвпадение.
:10:25
Бях в Атлантик сити с наште, където
Клиф ме чакаше.
:10:30
Не се очакваше да работи тази нощ.
Какво от това ако не е работил?
:10:34
Помоли ме да се разходим късно вечерта.
Това съм ти го разказвала милион пъти,
но не ми пука.
:10:42
Той ми държеше ръката. Погледнах надолу
и не можех да му кажа да си отделим ръцете.
:10:51
- И аз знаех.
- Какво?
:10:57
- Какво?
- Магия.