:10:01
Две хиляди километра
ни разделят.
:10:04
Дистанцията е плашеща.
:10:07
Аз няма да получавам нищо от теб
за известно време.
:10:10
Ти трябва да продължиш да пишеш...
:10:13
писмата ти ще им трябва
доста време да пристигнат.
:10:17
Дали ще ти бъде тежко?
:10:20
Ако имах твоя избор щях да седя
:10:22
на кожения стол
в кабинета на баща ти...
:10:25
вместо това седя
в товарен вагон.
:10:27
Моля те,прости ми и се опитай
да разбереш моето щастие.
:10:31
Терзанията от последните
няколко месеца се изпариха.
:10:34
Цялата внезапност,
животът ми вече има смисъл,цел.
:10:44
колкото повече се приближавам
до фронта, моята меланхолия се разсейва.
:10:49
Всичките неща за
които се чувствах недостоен...
:10:51
особено чувствата ми към теб,
загоряха с нова сила.
:10:58
Трябва да ме видиш...
:11:00
седящ,заобиколен от
нашите корави войници.
:11:03
Моите войници.
:11:05
обичам ги,защото знам
че само с много работа...
:11:09
ще заслужа тяхното уважение.
:11:13
Само ако можеше да ги видиш,
тяхната сила те прави слаб.
:11:19
Можеш ли да броиш?
:11:20
Ти му даде десет.
:11:25
Лупо не беше с ума си,
и игра по-добре от теб.
:11:28
Всеки се осира първия път.
Не се притеснявай.
:11:31
Той не може да се справи със стратегията ми,
нали,Роло?
:11:34
Хей,тези са мои!
:11:36
Вече не са.
:11:39
На къде е насочена тази кошница,
между другото?
:11:42
Какво ще кажете за Сталинград,господа?
:11:45
Време е да дадем на Иван урок.
:11:47
Ние ще вземем този град
за три дни.Наздраве!
:11:50
Винаги ли изглеждаш толкова глупаво?
:11:56
Ако ми беше по-добре познато..
:11:58
щях да се закълна че преминахме
същото място преди десет часа.