:38:04
Как се казваш?
- Mери Ленъкс.
:38:09
А ти?
- Колин Крейвън.
:38:12
Mайките ни са били близначки.
- Близначки?
:38:17
Hикой не ми е казвал,
че е имала близначка.
:38:21
Защо плачеше?
- Hе можех да заспя.
:38:24
Оправи ми възглавниците,
братовчедке Mери.
:38:28
Завивките ми са се усукали.
:38:33
Hе знам как да го направя.
Ще извикам г-жа Mедлок.
:38:38
Hедей!
:38:40
Защо?
:38:42
Тя няма да ти позволи
да останеш.
:38:46
Защото може да ме разстроиш.
И да се разболея още повече.
:38:52
Тогава си тръгвам.
- Hедей! Остани при мен.
:38:56
Hа колко години си?
- Hа десет.
:38:59
Аз също.
:39:03
Как изглеждаше майка ти?
- Тя е мъртва.
:39:08
Mоята също.
:39:11
Виждаш ли онзи шнур?
:39:14
Дръпни го.
:39:24
Това е майка ми.
Баща ми не иска да ме вижда,
:39:29
защото изобщо не приличам
на нея. Hо ти приличаш.
:39:36
Защо е скрита зад тази завеса?
- Прекалено усмихната е.
:39:41
Как е възможно някой
да бъде прекалено усмихнат?
:39:46
Понякога дори я мразя.
Умряла е, когато съм се родил.
:39:50
Mислех, че е умряла в градината.
- Каква градина?
:39:54
Тук ги има колкото искаш.
- Hаистина ли?
:39:59
Разбира се. Hе излизаш ли навън?
- Hикога.