:50:11
Добре, така да бъде.
:50:15
Hо не се надявай да поникне нещо.
:50:18
Mоже ли сама да избера мястото?
- Добре.
:50:25
А сега... Mожеш да си вървиш.
:50:29
Довиждане.
:50:32
Аз ще отсъствам до зимата.
:50:43
Дикън, той ми разреши
да си направя градинка.
:50:48
Кой?
- Чичо ми.
:50:50
Каза, че мога да посея
семенца където пожелая.
:50:55
Сини цветя, розови, жълти...
Mетличина, камбанки...
:51:00
Каквито поискам.
:51:04
Заваля.
:51:15
Дъждът ще помогне
на цветята да пораснат.
:51:24
В Индия, когато валеше,
"ая" ми разказваше приказки.
:51:29
Едната беше за някакъв бог,
който ми напомня за теб.
:51:33
Когато пораснал
,се криел за да не го вижда никой.
:51:38
Защо?
- Чичо му искал да го убие.
:51:45
Бил сънувал, че богът
ще стане господар на небето.
:51:49
Къде се е криел?
- При някакви крави.
:51:55
Различен ли е бил
от другите хора?
:51:57
Само отвътре. През устата му
се виждала цялата вселена.