:13:14
Имах възможността да
зърна рая на Небето...
:13:16
тогава ме стовариха на тротоара
на Рю д'Аса.
:13:19
Аз все още нямам представа
защо ми разказвате всичко това.
:13:22
Аз винаги съм искал
да бъда писател.
:13:25
Моя дядо...
:13:27
направи състояние в бизнес с хирургически
материали...
:13:30
и направи доверителен
фонд за мен.
:13:32
След неговата смърт,
бях достатъчно богат...
:13:34
за да си позволя да
се преместя в Париж.
:13:44
Париж...
:13:45
моя град на мечтите.
:13:47
Хемингуей, Милър...
:13:49
Скот Фицджералд.
:13:50
Аз бях решен да следвам
техните стъпки...
:13:54
може би прекалено решителен
за моите способности.
:13:57
Може би това е което уби индивидуалността
която съм притежавал винаги.
:14:01
След осем години,
всичкото което можех да покажа...
:14:03
от моите литературни напрягания бяха
три непубликувани романи...
:14:07
и множество писма с откази.
:14:10
Но кой се интересуваше?
:14:12
Тротоарни кафенета...
:14:14
развяващи се
женски поли...
:14:15
любовни афери.
:14:17
Париж беше рая
до деня в онзи автобус.
:14:44
Ще ми помогнеш ли?
:14:54
Не беше добре.
:14:57
Не можех да пиша,
не можех да спя...
:14:59
не можеше да ми излезе от ума.