:53:18
Давай.
:53:21
Ако знаех, че това ще бъде
последният ни разговор с Бъба,
:53:25
щях да измисля нещо по-умно.
:53:29
Как си, Бъба?
- Как си, Форест?
:53:35
Какво стана?
- Простреляха те.
:53:42
Тогава Бъба каза нещо, което
няма да забравя докато съм жив.
:53:46
Искам да си ида у дома.
:53:49
Бъба беше най-добрият ми приятел.
:53:53
А дори аз знам, че приятелите
не растат по дърветата.
:53:57
Бъба щеше да стане капитан
на корабче за скариди,
:54:01
но вместо това умря
до онази река във Виетнам.
:54:09
Повече нямам какво да кажа за това.
:54:14
Куршум беше, нали?
:54:19
Куршум ли?
- Дето е подскочило и ви е ухапало.
:54:25
Да, сър. Хапна ме право по задника.
:54:28
Казаха, че било рана
за един милион долара, но...
:54:32
сигурно армията ги е взела,
:54:34
защото още не съм
видял и цент от тях.
:54:38
Единственото хубаво
на раната в задника
:54:42
беше сладоледът.
:54:44
Даваха ми толкова, колкото можех
да изям. И знаете ли какво?
:54:48
В съседното легло
сложиха един мой добър приятел.
:54:53
Лейтенант Дан, взех ви сладолед.
:54:57
Лейтенант Дан, сладолед!