:58:02
а той се държеше все едно
не мога да я имам
:58:04
защото не съм знаел
как да я карам.
:58:07
Една сутрин слязох,
за да закусвам,
:58:10
и беше там.
Само за мен.
:58:12
Без никаква причина.
:58:15
Излязох и се пързалях цял ден.
:58:19
Татко каза: "достатъчно",
но аз не можех да спра.
:58:22
Толкова се забавлявах.
:58:24
След това стана късно.
:58:27
Притъмня.
:58:29
Застудя.
:58:32
Аз се разболях.
Баща ми се натъжи.
:58:44
Какво е да умреш?
:58:47
Все едно се раждаш.
:58:51
Само, че на обратно
:58:54
Спомням си, че не отидох
където трябваше да отида.
:58:57
Просто останах...
:59:00
за да не е самотен баща ми.
:59:16
Това баща ти ли е?
:59:21
"МакФейдън се кълне, че е преследван
от призрака на синът си,
:59:25
"и, че е измислил машина
която да го съживи:
:59:28
Лазар."
-Лазар.
:59:39
Съжалявам. Май ще трябва
да минем по дългия път.
:59:43
Побързай!
Хайде!
:59:48
Баща ми го скри така, че никой да
не го намери, но аз помня къде е!
:59:51
Почакай докато го видиш.