1:20:02
ПОХОТ
1:20:12
Съмърсет!
1:20:22
- Какво?
- Можели сме да го пипнем.
1:20:25
Какво казваш?
1:20:27
Шибаният фотограф ...
1:20:29
на шибаното стълбище.
1:20:35
Бяхме го пипнали и го пуснахме.
1:20:44
Сигурен ли си че беше той?
1:20:46
Да. Добре. Давай.
1:20:49
Никакви билети. Никакви тефтерчета.
Няма адреси. Само тази квитанция.
1:20:53
- Продължавай да търсиш!
- Чакай, погледни това.
1:20:55
Беше под леглото.
Единственият му източник на доходи?
1:20:58
Имаме парите му. Това ми харесва.
1:21:01
Чакай. Няма да повярваш на това.
1:21:04
Не намерихме отпечатъци.
Нито един.
1:21:06
Правилно. Не ти вярвам.
Продължавай да търсиш.
1:21:14
Трябват ни още хора.
1:21:16
Правя всичко възможно.
1:21:18
- И какво имаме сега?
-Тук има 2 000 тетрадки ...
1:21:21
и всяка една от тях
съдържа около 250 страници.
1:21:24
Има ли нещо за убийствата?
1:21:27
"Що за болни нелепи кукли сме ние,
каква е тази огромна сцена, на която танцуваме.
1:21:32
Що за забавление е това-
да се чукаме и да танцуваме.
1:21:34
Не ни пука за света.
Не осъзнаваме че сме едно нищо.
1:21:38
Не сме това, което се очакваше."
1:21:40
Чакай има още много.
1:21:43
"Днес, в метрото към мен се приближи
един човек и ме заговори.
1:21:48
Самотен човек, мрънкаше нещо за
времето и ежедневието.
1:21:52
Опитах се да бъда любезен...
1:21:54
...но главата започна страшно да ме боли
от неговата баналност.
1:21:57
Почти не усетих...
1:21:59
как изведнъж повърнах върху него.