1:06:01
Преди много време, когато хората бяха млади
а драконите вече стари...
1:06:05
мъдреците на нашата раса
се съжалиха над човека.
1:06:07
Събраха заедно всички дракони...
1:06:10
заклевайки ги
винаги да бдят над хората.
1:06:13
И в момента на неговата смърт...
1:06:16
нощта оживяваше
от тези звезди.
1:06:19
И така беше роден
рая на драконите.
1:06:22
Но когато умрем, не всички дракони
са допуснати до това сияйно място.
1:06:27
Не, трябва да си го заслужим.
1:06:29
А ако не...
1:06:31
нашия дух изчезва
все едно никога не сме били.
1:06:35
Ето защо споделих жизнената ми енергия
с едно умиращо момче...
1:06:39
исках да събера
човек и дракон...
1:06:42
и да осигуря мястото си
сред древните ми братя на небето.
1:06:46
Но саможертвата ми
се превърна в мой грях.
1:06:50
Ти си бил.
Твоето сърце тупти в гърдите на Ейнън.
1:07:00
Да, половината ми сърце...
1:07:03
и това ми струваше цялата ми душа.
1:07:06
Дори тогава знаех
за неговата къвожадна натура...
1:07:10
но си помислих,
че сърцето ми може да го промени.
1:07:13
Господи, бях толкова наивен.
1:07:16
Не повече от мен.
1:07:18
Цял живот мечтаех
да служа на бладороден крал...
1:07:22
благородни идеали.
1:07:25
Мечтите умират трудно...
1:07:27
държиш ги в ръцете си
много след като са се превърнали в пепел.
1:07:32
Никога повече няма да бъда такъв наивник!
1:07:38
Кара, ще тръгна с теб.
1:07:47
Така да бъде.
1:07:49
Прощавай, Боуен.