:22:00
Взех сандвича и побягнах!
:22:02
Минах покрай
химическото и обущарницата.
:22:06
Продавачът продължаваше да
ме гони с вилица в ръка.
:22:12
За мен два, моля!
:22:23
По-тежка е отколкото изглежда.
:22:24
Тежи газовата бутилка, умнико!
Тежи адски много!
:22:30
- Дали можем да я бутнем?
- Къде?
:22:34
През няколко пресечки.
:22:35
Ще бъде готино, ако продавачът
не си намери количката като се върне.
:22:59
На 47-ма и 9-та, продавачът се умори.
Бях от другата страна на улицата.
:23:05
Беше уморен,
но не се предаваше.
:23:08
Можеше да ме гони още най-много
10 минути, защото беше озверял.
:23:11
Откажи се.
:23:26
Какво има?
:23:28
Шейкс се забави.
Досега трябваше да се е върнал.
:23:32
Нищо му няма.
Нали е Шейкс.
:23:37
Трябваше да вземете
сандвичи, не количката.
:23:39
- Мерси, че ни каза.
- Продавачът идва, Майки.
:23:43
Хайде, имам план!
Към метрото!
:23:46
Планът беше лесен и тъп
като всичко, което сме правили.
:23:50
Трябваше да задържим количката
на най-горното стъпало,
:23:52
като я наведем надолу
и чакаме продавача.
:23:54
Трябваше да я пуснем в момента,
в който той я хване за дръжките.
:23:57
След това щяхме да духнем, докато
той се мъчи да я издърпа на тротоара.