:52:01
Поне веднъж бяхме победители.
Но не за дълго.
:52:05
Исках просто да умра.
:52:10
Не бях сам в изолатора. Знаех,
че приятелите ми също са някъде там.
:52:15
Всеки в собствената си килия,
с неговата си болка и неговите си демони.
:52:19
Ризо също беше с нас.
:52:23
Изгубих представа за времето.
:53:03
Мислех, че никога
няма да се събудиш.
:53:06
Не исках да се събуждам.
- Джон и Томи са оттатък.
:53:12
Как са?
- Живи.
:53:17
Кой не е?
:53:20
Ризо.
:53:23
Убили са го?
:53:27
Изреждали се да го бият,
докато накрая останало парче месо.
:53:35
Ризо беше мъртъв,заради нас.
:53:38
Накарахме го да мисли,
че от глупавия мач срещу пазачите
:53:42
има смисъл... Че победата
ще ни вдъхне сили да продължим.
:53:46
И отново бяхме сгрешили.
:53:48
Лятото на 1968
:53:51
Казаха ли ти кога излизаш?
:53:52
Ноукс получи писмо от директора.
Размаха го пред мен и го скъса.
:53:57
Кога мислиш?