1:29:00
която е основа на храната ни.
Но планктонът умира.
1:29:05
Помислих си: "Да отидем
в някоя отдалечена страна."
1:29:10
Но разбрах, че тези хора хвърлят
токсични отпадъци по целия свят.
1:29:16
Контролират законодателството
и правораздаването.
1:29:20
Според закона максималната
дневна глоба за една компания
1:29:25
е 25 000 долара. Ако компанията
печели по 10 милиона на ден от
1:29:29
изхвърляне на токсини в океана,
за нея тези глоби са нищо.
1:29:32
Те влияят и на печата,
за да контролират умовете ни.
1:29:37
И ако се опитаме да се защитим,
ни наричат "фанатици".
1:29:41
Ядосани сме, защото сме
химически и генетично увредени,
1:29:45
без дори да го съзнаваме.
1:29:47
За жалост,
това ще засегне и децата ни.
1:29:50
Всеки ден на път за работа
виждаме как нашата кола
1:29:53
и колата пред нас бълват отровни
газове, които се натрупват.
1:29:59
Тези отрови бавно ни убиват,
без да забележим.
1:30:03
Кой би повярвал преди 20 г.,
че ще дойде време,
1:30:06
когато няма да можем
да виждаме на 15 м. пред нас?
1:30:11
Че няма да можем да дишаме,
защото въздухът е отровен?
1:30:16
Че няма да пием вода от чешмата,
а ще я купуваме в бутилки?
1:30:21
Най-елементарните ни права,
дадени от Бога, са ни отнети.
1:30:25
Но реалността е толкова мрачна,
че никой не иска да чуе истината.
1:30:30
Попитаха ме
какво може да се направи.
1:30:32
Трябва да бъдем представлявани
не от големите компании,
1:30:36
а от група отговорни хора.
1:30:39
Те не трябва да позволяват
производството да използва нещо,
1:30:42
което не може да се разгради
по химичен или биологичен път.
1:30:48
Защото докато замърсяването
на Земята носи печалби,
1:30:53
ще има компании и личности,
които ще правят каквото искат.
1:30:57
А трябва да работят безопасно
съобразявайки се с интересите ни