:54:00
- Какво казва?
- Устните му са върху ухото ми.
:54:07
Казва ми, че ме обича.
:54:10
Опиши ми лицето му,
очите му, устата му...
:54:19
Той няма лице.
:54:23
Винаги носи маска.
:54:26
- Каква маска по-точно?
- Не знам. Променя се.
:54:32
Не мога да му покажа,
че го мразя.
:54:36
- Какво виждаш, докато бягаш?
- Не знам.
:54:41
Краката ми тежат от лекарството.
Загубих се, тичам по коридори...
:54:49
Има толкова много стаи.
Не знам накъде да тръгна...
:54:53
- Той е зад мен!
- Не, ти си избягала оттам.
:54:58
Как се измъкна?
:55:02
Светлина...Видях светлина.
:55:06
- Слънчева светлина.
- Видя ли обор, къща, барака?
:55:12
Не. Няма нищо, само светлината,
която пробожда очите ми.
:55:16
И много дървета.
Камъните дерат краката ми.
:55:22
Чувам го как вика след мен
и се опитвам да бягам по-бързо.
:55:27
По-бързо!
:55:30
Изоставих онези момичета.
Казвах си, че трябва да избягам...
:55:37
- Всичко е наред, спокойно...
- Изоставих онези момичета!
:55:43
Всичко е вече зад гърба ти.