:48:01
Не само за това, че ме спасихте,
но и за дискретността ви.
:48:05
На вашите услуги.
:48:07
Знам какво си мислите:
:48:12
"Горкото богато момиче, какво ли
разбира от нещастия и мизерия?"
:48:16
Не. Мислих си друго:
:48:21
"Какво ли се е случило с нея,
:48:24
за да не вижда друг изход?"
:48:28
Ами...
:48:33
Всичко около мен -
светът ми и хората в него.
:48:36
Животът ми се носи по течението,
:48:39
а аз съм безсилна да го спра.
:48:42
Господи, какво нещо!
:48:44
С такава тежест
отивахте право на дъното.
:48:48
Разпратихме 500 покани за годежа.
:48:50
Цялото висше общество
на Филаделфия ще присъства.
:48:53
Но през цялото време
:48:56
сякаш стоя в претъпкана стая
:48:58
и крещя, но никой не ме чува.
:49:03
Обичате ли го?
:49:05
Моля?
- Обичате ли го?
:49:08
Много сте нетактичен!
Не бива да ме питате.
:49:11
Въпросът е лесен -
обичате ли го или не?
:49:17
Този разговор е неприемлив.
- Отговорете на въпроса.
:49:23
Това е абсурдно! Нито вие
ме познавате, нита аз - вас.
:49:27
Няма да водим този разговор.
:49:29
Вие сте груб, недодялан, нахален
и аз си тръгвам,
:49:34
Джак... Г-н Доусън,
вече ви благодарих...
:49:37
И ме обидихте.
:49:39
Заслужихте си го!
- Вярно.
:49:43
Вярно.
:49:47
Мислех, че си тръгвате.
- Така е!
:49:52
Толкова сте досаден!
:49:54
Чакайте!
:49:56
Защо аз да си вървя?
Това е моята част от кораба.