:00:47
През целия си живот
съм живял и работил в големия град,
:00:51
което, като се замисля,
е проблем, тъй като
:00:54
от както се помня се
чувсвам некомфортно сред тълпата.
:00:57
Tака си е.
Имам страх от затворените пространства.
:01:00
Всичко ме кара да се
чувствам като в капан.
:01:03
Винаги съм смятал, че там
някъде трябва да има нещо по-добро.
:01:06
Но може би аз...
може би мисля твърде много.
:01:08
Аз... мисля, че всичко е
свързано с факта че...
:01:11
имах трудно детство.
:01:13
Знаете ли, майка ми
никога нямаше време за мен.
:01:17
Когато сте середно дете
в семейство от 5 милиона,
:01:20
не получавате никакво внимание.
:01:22
Имам пред вид,
как е възможно?
:01:24
И-и винаги съм си задавал
едни въпроси, които постоянно ме тревожат.
:01:28
Баща ми беше, в общи линии един
търтей, както казах.
:01:31
И, знаете ли, негодника отлетя
още когато бях ларва.
:01:34
Пък и работата ми, да не започвам за нея,
защото тя направо ме дразни.
:01:40
Не бях длъжен да стана работник,
направо ви казвам.
:01:43
Чувствам се
физически неадекватен.
:01:45
През целия си живот
никога не съм бил способен да повдигам...
:01:48
тежест 10 пъти по-голяма от собственото ми тегло.
:01:51
Пък и когато се заловите с мъкненето
на товари, трябва да знаете...
:01:55
това не е моята представа за
правене на кариера.
:01:58
А и цялата тази глупост за
колективния Суперорганизъм...