:58:04
Компютърът съзнава
своята силиконова природа
:58:09
и принтира
своите съставни части.
:58:14
Компютърът е придобил съзнание?
:58:16
По... по... някакъв начин...
Предполагам.
:58:24
Изучаването на модела
е направило Еклид разумен за себе си.
:58:28
Той умря, извеждайки числото.
Разумът е числото?
:58:32
Не, Макс. Това е просто грешка.
:58:36
- Повече от това е.
- Не. Това е задънена улица!
:58:39
- Там няма нищо!
- Това е врата, Сол. Врата.
:58:43
Врата към урвата...
движеш се по ръба.
:58:46
- Трябва да спреш.
- Ти си се страхувал.
:58:49
- Затова си се отказал.
- Пострадах.
:58:52
- Хайде бе.
- Това ми причини удърът!
:58:54
Това са глупости! Това е
математика, числа, идеи.
:58:59
Математиците
трябва да стигат до края.
:59:01
- Ти си ме учил на това.
- Това не е вече така!
:59:04
Не можеш да ми казваш какво е.
:59:06
Върнал си се към твоята Го
и книгите и златните рибки.
:59:09
Макс, върви си вкъщи.
:59:10
- Не си удволетворен.
- Върви си вкъщи. Махай се...
:59:12
Ще го видя!
:59:13
- Върви си!
- Аз ще го разбера.
:59:32
Хей!
:59:39
Хей!
:59:46
Хей!