:08:00
Всяко Дивали окрасявам
стаята си с такава обич...
:08:03
не за някой непознат,
който да спи в нея.
:08:05
Няма да го допусна! Защо всички
сте се захванали с моята стая?
:08:09
Защото е най-хубавата
в имението.
:08:14
Но не се безпокой ние ще ти
помогнем да я освободиш. Нали?
:08:19
Така, че да не
остане нищо друго...
:08:20
...освен жълтите цветя,
полилея, който обичаш...
:08:26
...и малкият ти дневник.
:08:29
Ако всички продължавате да ме
дразните ще разваля Ранголито.
:08:39
Къде беше мила. Знаеш,
че не тръгвам без да те видя.
:08:45
Отговори ми.
O! Статуя ли си?
:08:50
Но можеш да отговаряш
с очите си.
:08:54
Освободи ли стаята си?
:08:57
Още ли си ядосана.
:09:00
Виж мила. Той е наш гост, а ние
почитаме гостите си като Бог.
:09:07
Да си освободила стаята си
преди да съм се върнал, ясно?
:09:13
Хубав фенер.
Да вървим Байрон.
:09:18
Нека само да дойде! Ще го направя
толкова нещастен, че ще си тръгне след 2 дни.
:09:26
Ще отида в имението, татко!
:09:29
Не съм изоставил мама,
никога няма да я изоставя.