:24:00
- Нещо друго?
- Спирт, ако обичате.
:24:04
О, Манолита!
"Барселонетата"!
:24:07
Какви времена бяха!
Помниш ли?
:24:10
Да.
Не мърдай, моля те.
:24:16
Знаеш ли нещо за нея?
:24:18
За Лола?
:24:20
- Да, за съжаление.
- Какво се е случило?
:24:23
Грижех се за нея.
Беше тръгнала по лош път.
:24:24
Гълташе всякакви хапчета и боклуци.
:24:27
Една сутрин се прибирам след
цяла нощ работа на Полето ...
:24:29
беше изпразнила цялата къща.
:24:32
Беше взела часовника, бижутата,
любимите ми списания от 70-те,
:24:35
и 300 000 песети.
:24:36
Но най-много ме нарани това,
:24:38
че открадна статуята на Дева Мария.
Беше ми подарък от мама.
:24:41
И за какво?
Та тя в нищо не вярва!
:24:44
Освен да я използва за
някой сатанински ритуал.
:24:48
Да, изобщо не се е променила.
:24:50
Да ми причини това,
след всичко което направих за нея!
:24:52
Когато дойде при мен в Париж
преди 20 години, бяхме като сестри.
:24:56
Заедно си направихме гърдите.
Бяхме неразделни. Знаеш.
:25:01
- Не си ли я виждала от тогава?
- Не, и не съжалявам.
:25:05
Издирваш ли я?
:25:07
Да.
:25:10
Имаме нещо за изясняване.
:25:15
Манеула, защо изчезна тогава?
:25:20
Можеш ли да ми разкажеш?
:25:24
Не, не мога.
:25:27
Може би друг път.
:25:29
Добре.
:25:31
Само не изчезвай пак.
:25:33
Предпочитам да се сбогувам
с хората, които обичам.
:25:36
Макар, че винаги плача в такива случаи.