:54:00
Израснала съм в сиропиталище.
:54:02
Да, моите родители са загинали
в същата война, в която и твоите.
:54:05
Сестра ми ми каза,
че ангелите отиват в рая...
:54:09
Така че се молех за тях.
Но те не бяха ангели.
:54:12
Те бяха мъртви, изчезнаха.
Те никога не са съществували.
:54:16
Като Босмен?
:54:19
Емоциите се пречкат.
:54:22
Командир, емоциите
са тези, които ни разделят...
:54:27
от Пилигримите
и от Килрати.
:54:30
Лейтенант Командир
Чен беше--беше...
:54:34
Босмен и аз се сближихме.
:54:38
Всъщност, ние се сближихме
прекалено много.
:54:42
След това той загина.
:54:50
По-добре да се оправям.
:54:59
Ние сме екип, ти и аз.
Ти ми спаси криенето днес.
:55:21
[Маршал пъшка]
:55:22
ФОРБС: Хайде, Маниак.
:55:25
Изстреляй го още веднъж.
:55:30
МАРШАЛ: Не, не, не, не.
:55:32
Мисля, че големият Маниак
има нужда от време да презареди.
:55:36
ФОРБС:
Аз не се ли грижа за теб?
:55:38
Това е голямо "да, сър".
:55:40
ФОРБС: Така че какво става с моите нужди?
:55:41
Ами, аз ще се погрижа изцяло
за вашите нужди, сър
:55:49
ФОРБС: Наистина ли?
:55:50
МАРШАЛ: Аха,
и точно сега трябва...
:55:52
да млъкнеш
и да заспиваш, жено.
:55:54
да млъкнеш
и да заспиваш, жено.
:55:58
Знаеш ли,
ти направи всичко да си струва.