:02:01
- А ти как си?
- Добре.
:02:08
Монахът Дзенг каза,
че си в планината Удан.
:02:10
Каза, че практикуваш
дълбока медитация.
:02:15
Сигурно в планината
е много спокойно.
:02:17
Завиждам ти.
:02:18
Имам толкова много работа,
почти не ми остава
време за почивка.
:02:24
Оставих обучението рано.
:02:28
Защо? Ти си боец на Удан.
Обучението е всичко.
:02:33
По време на медитация…
:02:36
стигнах до място,
където имаше дълбока тишина...
:02:39
бях обграден от светлина...
:02:42
времето и пространството изчезнаха.
:02:46
Достигнах до състояние, за което
учителят не ми беше казвал.
:02:53
Постигнал си просветление?
:02:55
Не.
:02:57
Не почувствах блаженството
на просветлението.
:03:00
Вместо това... ме обгърна
безкрайна мъка.
:03:06
Не можах да издържа.
:03:09
Прекъснах медитацията си.
:03:11
Не можах да продължа.
:03:14
Нещо...
ме дърпаше назад.
:03:19
Какво беше?
:03:24
Нещо, от което не
мога да се освободя.
:03:30
Скоро ли ще тръгваш?
:03:33
Подготвяме охрана
за една доставка...
:03:36
за Пекин.
:03:38
Мога ли да те помоля...
:03:40
да занесеш нещо на господин Те.
:03:47
Зеленият меч на Съдбата!?
Даваш го на господин Те!?
:03:50
Да. Той винаги е бил
нашият най-голям покровител.
:03:54
Не разбирам.
Как можеш да се разделиш с него?
:03:57
Той винаги е бил с теб.