1:24:34
Е, успяхме.
1:24:35
Париж.
Не мога да повярвам.
1:24:37
Аз пък не мога да повярвам,
че се качих отнова в самолет.
1:24:40
Знаеш какво искам да кажа?
1:25:09
Страхотно е, че сме тук?
1:25:11
Накрая подредихме пъзела.
1:25:14
Но има нещо, което
ни липсва.
1:25:16
Нали знаеш какво?
1:25:20
За Тери.
1:25:22
За Тод.
1:25:23
За всички наши приятели, които
можеха да бъдат тук.
1:25:25
Наздраве.
1:25:30
Какво?
1:25:32
Ако някой ми беше казал преди
преди шест месеца...
1:25:34
че ние тримата ще си седим
тук и ще се черпим...
1:25:38
Не знам.
Понякога имам усещането...
1:25:40
че вие двамата сте единствените,
които разбират.
1:25:46
Беше прав, Браунинг.
1:25:49
Тя ни пропусна.
Свършено е с плана.
1:25:52
Ние я победихме. Спечелихме.
1:25:55
Единственото нещо, което спечелихме
е право на пълноценен живот.
1:25:59
Прово, което не трябва
да пропиляваме.