:48:00
Давай!
:48:10
Копелета! Трябва да се засрамите!
:48:14
Спри, спри!
:48:26
Радвам се че е прятен.
:48:28
-Някои шофьори са задници.
-Мога да си го представя.
:48:33
Какво става,
никога ли не си се качвал на автобус?
:48:36
-Да, понякога.
-Аз обожавам.
:48:38
Така ли? И какво толкова
ти харесва?
:48:40
Не знам, харесва ми.
Всичко се вижда по-добре, от горе.
:48:44
Не по-добре.
:48:46
Същото.
Светът си е същия от автобус...
:48:49
...както от всяко място.
:48:51
Аз съм експерт.
:48:52
Така ли?
:48:54
-И какво знаеш за автобуси ако
мога да попитам? -Много.
:48:57
-Защо?
-Защото ги произвеждам.
:49:02
Когато бях малка, ме омайваха.
Беше като да излезеш от квартала...
:49:05
...на космически кораб който те
водеше на друга планета.
:49:11
Какво правиш? Не сме тук.
:49:14
Спирката ти, хайде.
:49:15
Мартин. Какво правиш?
Остави го.
:49:18
-Хайде, спирката ти.
-Какво става?
:49:20
Да не са ви сменили униформите?
:49:23
Другата ми харесваше повече.
:49:27
-Познаваш ли го?
-Той е пиян.
:49:30
Липсваше ми.
:49:43
Това е моята градина.
Съжалявам, малко е разхвърлено.
:49:47
Като бях малка тук играх с Ана,
първото момиче с което се сприятелих.
:49:51
През целият ден бяхме заедно.
:49:53
Аз бях Ланселот а тя Лейди
Guinevere. А това беше замъка.
:49:58
Представяхме си че около него...