:57:33
- Познаваме ли се?
- Разбира се.
:57:37
Не си ли спомняш?
:57:39
- Искаше ми се.
- Глупчо.
:57:42
Аз съм!
:57:47
- Бяхме сгодени.
- Били сте сгодени.
:57:53
Моля?
:57:54
Това, че те пуснах беше
най-голямата грешка в живота ми.
:57:59
С тази грешка трябваше да живея 6 г. ,..
:58:03
... но вече съм го превъзмогнала.
:58:04
Надявам се и ти да можеш.
:58:10
Много ми липсваше.
:58:12
Липсваше ми, Дейвид.
:58:18
Много мило.
:58:21
- Много добре.
- Оценявам жеста.
:58:26
Толкова много те обичам,
че не можах да спра да карам към теб.
:58:30
Карах цял ден и цяла нощ без да спирам.
:58:33
Стигнах до една стара църква...
:58:37
... свещеника ме пусна вътре и седнах...
:58:40
На мястото където щяхме да седим,
когато се оженим!
:58:45
Не мога да повярвам, че си спомням това!
:58:48
А би трябвало след като съм го написала.
:58:50
Но това беше преди 7 г. , а го цитирате.
:58:54
Поласкана съм.
:58:57
Или уплашена.
:58:59
- Как се казвате?
- Бети Сайзмор.