1:11:07
Съжалявам.
1:11:10
Наистина ли кървиш?
1:11:12
Можехте да ме зарежете на кораба.
Затова не се обадих по-рано.
1:11:17
Надушвали са я още
като тръгнахме.
1:11:20
Ако случаино не си забелязала,
те вървят след кръвта.
1:11:22
Така няма да стане.
1:11:26
Трябва да се върнем.
1:11:28
Какво каза?
1:11:31
Ти ни докара тук...
1:11:33
-...и ни направи на товарни животни .
-Сбърках. Признавам.
1:11:36
-Не може ли просто да се върнем на кораба ?
-Не знам .
1:11:39
Чудесен бриз. Открито пространство.
Почва да ми харесва.
1:11:42
Пак ли си се надрусал?
Само се чуй.
1:11:45
Не, правилно. От какво да се страхувам?
1:11:47
Моят живот просто е
димяща купчина лайна.
1:11:50
Аз казвам да вървим. Каньонът е само
200 метра и после е градчето.
1:11:56
Защо не се стегнете,
залепете това дете и да вървим.
1:11:59
-Тя е капитанът. Слушай я.
-Да я слушам?
1:12:04
-Когато тя щеше да ни пожертва ?
-Какво?
1:12:07
Това не ни помага.
1:12:08
Катастрофата. Опита се да изхвърли
пътническата кабина, да ни убие в съня ни.
1:12:12
-Млъкни!
-Ние сме разходими.
1:12:14
-Просто ходещи призраци?
-Затвори тоя шибан кенеф!
1:12:18
Добре!
1:12:20
Разбрахме те.
1:12:23
Всички може да ни е страх.
1:12:26
Колко тежиш сега?
1:12:28
Присъдата е произнесена. Светлината свършва.
1:12:40
-Не всички ще успеем.
-Просто го разбра ей така?
1:12:45
Останахме шестима.
1:12:48
Ако преминем през каньона и загубим
само един ще е цял подвиг.
1:12:51
-Не и ако аз съм този.
-Какво ако си от другите пет ?
1:12:59
Слушам.