:15:01
Нашето оръжие е киното.
:15:05
защото ние правим киното
:15:08
нашите произведения ще израснат и избледнеят.
:15:11
Нашата поезия ще бъде низ от сенки които се удължават и изчезват
:15:16
Нашата светлина ще играе по лицата на живите...
:15:20
които се смеят и мъчат.
:15:23
И нашата музика ще продължи и най-накрая ще ги смае...
:15:27
защото притежава смисъл...
:15:29
толкова сигурен колкото и живота след смъртта.
:15:36
Ние сме учени обречени да създаваме паметта на обществото.
:15:42
Но и нашата памет няма нито да стане по неясна или да избледнее
:15:59
Какво е това?
:16:02
Прилича ми на кръв.
:16:30
[ клаксон]-
:16:37
Добър вечер
:16:40
Хер Доктор,
:16:43
Очаквахме ви.
Ще потърсите ли багажа ни?
:16:46
[Murnau]
Вагоните пристигнаха,
:16:48
[Albin]
Ето и локомотива
:16:50
Най-после беше ужасно пътуване. Вие откога сте тук ?
:16:55
- Не толкова отдавна
- Само не ми казвайте че програмата ни утре е натоварена.
:16:58
Густав, никакви външни снимки пред гостилницата.
Няколко снимки тук и пристигането на каретата на Хътър.