:02:04
Режисьор
КЪРТИС ХЕНСЪМ
:02:10
"Момичето седеше напълно
неподвижно в изповедалнята.
:02:14
Обувките на баща й скърцаха като
тебешир, докато излизаше от храма.
:02:19
Постепенно звукът
заглъхна и се изгуби.
:02:22
Тя усещаше свещеника..."
:02:24
В този петъчен следобед
миналия февруари
:02:28
четях пред групата си
студенти по литература
:02:31
разказа на Джими Лиър -
:02:33
мой студент и затворник
в лагера на мрачното си съзнание.
:02:38
"Тя прехапа устната си
и затвори очи...
:02:41
Мълчеше."
:02:46
Разказите на Джеймс бяха
слънчеви като характера му.
:02:50
Аз бях объркан.
:02:52
Може би защото жена ми
ме бе напуснала същата сутрин.
:02:57
Коментари?
:02:59
Идруги жени ме бяха напускали.
:03:02
Колегите на Джеймс оценяваха
крехката чувствителност на твореца
:03:07
и предлагаха мнението си деликатно.
:03:10
Господи!
Всички католици сте ненормални!
:03:13
Достатъчно!
:03:15
Очаквам да чуя
някое по-конструктивно мнение.
:03:19
Какво ще кажеш, Хауърд?
- Отврат!
:03:23
От разказите му
ми идва да се самоубия.
:03:27
Съмнявам се, че това е възможно
най-конструктивното мнение.
:03:34
Да, Хана?
- Явно не разбираме най-важното.
:03:38
Хана Грийн - талантлива студентка,
която живееше под наем у нас.
:03:43
Тя беше проницателна, мила
:03:45
и вманиачена на тема
червени каубойски ботуши.
:03:50
Той ни уважава достатъчно,
за да ни забрави. Това е смело.
:03:55
Добре казано, Хана.
Смятам да приключим с това.
:03:59
Не забравяйте за конкурса.