:44:03
А краят все се отдалечаваше.
:44:11
Но книгата си имаше край.
Бях сигурен.
:44:15
Почти го виждах.
:44:24
Джеймс...
:44:26
Просто паднах от стола.
:44:31
Аз те сложих на пода.
:44:35
Благодаря ти.
- Помислих, че ще си глътнеш езика.
:44:42
Тя явно много ти липсва.
:44:46
А, това ли...
:44:48
Просто пиша, облечен с него.
Не е на Емили.
:44:52
Сигурно зад него се крие история.
:44:55
Така е, но историята
не е много интересна.
:45:02
Всичко това с този шрифт ли е?
:45:07
Боя се, че да.
:45:09
Пишеш доста голяма книга.
:45:13
Хана се кълнеше, че работиш, но...
:45:16
Но?
- Нищо.
:45:18
Просто от "Дъщерята на подпалвача"
мина доста време
:45:23
и някои от нашата група смятат,
че ти си...
:45:27
Изчерпан?
- Блокирал.
:45:31
Аз не вярвам,
че писателите могат да блокират.
:45:35
Няма майтап!
:45:38
Да вдигна ли телефона?
- Ако обичаш.
:45:41
Очилата...
- Благодаря.
:45:56
Не си каза името.
- Кой?
:45:58
Онзи на телефона.
- А какво искаше?