:04:04
Има кафе и сладки,в дома на ветераните.
Разбира се,всички сте добре дошли.
:04:13
- Г-н Гарфийлд.
- Г-н Оливър.
:04:16
- Благодаря ви,че изпратихте ръкавицата.
- Винаги съм бил адвокат на Съли,
:04:20
но не разбрах защо е
завещал бейзболна ръкавица.
:04:25
- Със Съли,сте били приятели,като деца?
- Да, бяхме трима.
:04:31
Аз, Съли и момиче на име Керъл.
:04:34
- Керъл Гърбър?
- Точно така.
:04:36
Надявах се да е тук.
:04:40
Не сте ли разбрал за Керъл?
:04:45
Не.
:04:50
Страхувам се, че е мъртва.
:04:54
Съжалявам.
:05:39
На тази улица се случи всичко.
:05:43
Сега не е останало много.
:05:45
Защо винаги очакваме
домът ни да е все същия?
:05:50
Нищо не е същото.