1:16:04
Джанет много ми липсва.
1:16:08
Липсва ми, защото си разказвахме...
1:16:13
... които са ни се случили.
1:16:17
... Такива, които не мога
вече да казвам на Айрис.
1:16:21
Една приятелка ни посети...
1:16:23
... скоро една вечер в Оксфорд....
1:16:25
... и я открих да чисти банята.
1:16:29
Казах й, "Недей, няма нужда".
1:16:32
Тя ми каза, "Напротив, има,
искам да си взема една вана".
1:16:39
Надявах се да имам възможност...
1:16:42
... да разкажа тази история на Джанет...
1:16:44
... щеше да й хареса.
1:16:47
Щеше да се посмее.
1:16:51
Така мисля...
1:16:58
... Ана Каренина, Толстой...
1:17:01
... когато се била запътила към гарата
за да се хвърли под някой влак...
1:17:06
... вижда нещо смешно,
което може да разкаже на Вронски....
1:17:09
... любовника си...
1:17:11
... всички го правим, а го правя с Айрис...
1:17:13
... и Джанет, всичките ни приятели...
1:17:15
... но тогава Ана си помислила,
че повече няма да види Вронски...
1:17:21
... защото е щяла да се самоубие.
1:17:28
Не искам да кажа, че...
1:17:32
... Джанет се е самоубила...
1:17:39
Но, ако е имало нещо което би могло да спре...
1:17:44
... Ана да не скочи под влака...
1:17:48
... би било това,
мисълта да каже нещо смешно...
1:17:54
... на мъжа който обича.