:02:02
Като девица
:02:20
Брилянтните лъжи на Харолд Зидлър
още веднъж предотвратиха катастрофа.
:02:26
Но няма лъжа,
колкото и брилянтна да е тя,
:02:29
която можеше да спаси Сатин.
:02:36
Господин Зидлър,
госпожица Сатин умира.
:02:40
Тя е болна от туберкулоза.
:02:45
Моята малка лястовичка умира?
:02:52
Тя не трябва да знае, Мари.
:02:54
Шоуто трябва да продължи.
:02:59
Щяла нощ,
бедният музикант беше чакал,
:03:04
а сега, за първи път,
:03:06
той усети студеното
пронизване на ревността.
:03:14
Къде беше миналата нощ?
:03:19
Казах ти. Бях болна.
:03:27
Не е нужно да ме лъжеш.
:03:33
Трябва да приключим с това.
:03:37
Всички знаят.
:03:41
Харолд знае.
:03:44
Рано или късно Херцогът ще разбере.
:03:54
В нощта на премиерата аз
трябва да преспя с Херцога.