:52:02
Хей!
:52:09
Скоро привикнахме към хотела.
Всеки ден ние и майките ни
:52:13
се разхождахме под сенките и
мислехме какво ще обядваме.
:52:17
Ех да можехме да напуснем
хотела за мъничко за час два.
:52:21
Вътре може да полудееш.
:52:29
Мамо, гладна съм!
Всички сте евреи, нали.
:52:33
Защо не напишете писмо до
вашата общност в Найроби!
:52:37
Те все още имат думата
в тази страна.
:52:44
Скоро правителството осъзна, че
не всички немци подкрепят Хитлер.
:52:49
Две седмици по-късно ни разрешиха
свиждане със съпрузите в лагера.
:52:54
От кафявите униформи
не се разбираше
:52:59
кои са британци
и кои германци.
:53:14
Татко, имам си истинска приятелка!
Казва се Инге и може вече да чете.
:53:19
А мама написа писмо!
:53:23
Истинско! За да ни разрешат
да ви посетим.
:53:38
Писала си на британците?
:53:42
Може би скоро
ще идем в Ронгай!
:53:46
Не бяхте щастливи в Ронгай?
Хей хора ще пийнете ли нещо?
:53:51
-Всички искаме да се върнем
по фермите си!