:12:12
- Това беше инцидент.
Напиши го отново, моля те.
- Не мога.
:12:16
Беше знак.
:12:17
Съдбата ни казва да се разделим.
:12:20
Ако съдбата не искаше да сме заедно,
тогава защо се срещнахме?
:12:23
- Хванах те.
- Не знам.
:12:25
- Това не е точна наука, а усещане.
- Ами, ако грешиш?
:12:28
Ами ако всичко е в наши ръце
и просто се разминем?
:12:30
Без имена, телефонни номера, нищо.
Какво мислиш, че ще стане?
:12:33
Да не мислиш, че милата стара съдба
ще прати адреса ми
:12:35
- право на вратата ти?
- Това е най-добрата ти идея за цялата вечер?
:12:38
- Какво е доброто?
- Ето. Напиши името и адреса си.
:12:42
- Върху петдоларова банкнота?
- Просто го направи.
:12:47
Ти си странна и интересна жена.
:12:53
Сега?
:12:55
Чакай.
:13:09
Хей!
:13:12
Какво беше това, по дяволите?
:13:14
Когато тази банкнота се върне
при мен, ще мога да ти се обадя.
:13:18
И когато чуеш гласа ми
от другата страна,
:13:21
тогава ще повярваш в съдбата, нали?
:13:25
- Ами аз?
- Какво искаш да кажеш?
:13:28
Да изпратим във вселената
нещо с твоето име и адрес, а?
:13:31
- Не е ли честно да направим така?
- Да, честно е.
:13:34
Какво подобно имам?
Имам наистина добра идея.
:13:36
- Каква?
- Добре.
:13:39
- Тук има много туби.
- Добре, виждаш ли тази книга?
:13:42
Да.
:13:44
Когато се прибера вкъщи,
:13:46
ще си напиша името и номера си вътре.
:13:48
Утре ще я продам в магазин
за стари книги.
:13:50
В кой?
:13:52
Няма да ми кажеш.
Защо няма да ми кажеш?
:13:55
Всеки път като минаваш
покрай някой магазин,
:13:57
ще трябва да поглеждаш
дали я има вътре.